Андреа Беличи: Моите пропуснати шансове, и не само

Андреа Беличи: Моите пропуснати шансове, и не само

Има едно картинг състезание, което можех да спечеля, но не успях и все още не мога да превъзмогна загубата. Не, всъщност са три такива! Три световни шампионата, които никога няма да забравя.

Първото състезание беше, когато загубих световната титла в клас Джуниър в Лонато. Това беше през 1990-та година. За противници имах имена като Мешел Реми Дюфур, Бас Лендерс, Ярно Трули и дори може би Фисикела. Всички най-добри италиански пилоти също бяха там, като Никола Джаниберти. Също така Кайл Смит, Хуан Пабло Монтоя, Ралф Шумахер…

Състезавах се с Тони Карт с двигател Ротакс и бях най-бърз през целия уикенд. Спечелих всяка сесия – винаги стартирах и финиширах първи. Накратко, превъзходството ми беше подчертано. Тогава в един момент… жилото на газта се скъса.

Второто състезание беше през 1996-та година – последната ми в картинга. Състезавах се в клас Формула Супер А (FSA). Бях втори на квалификацията, но продължих с победи, докато не ми се повреди изпускателният клапан. Това беше второ състезание, в което подиумът – или дори победата – ми се изплъзваше по такъв начин.

Третото световно разочарование беше в Угенто, в класа шифтъри 125 кубически сантиметра. Отново, както и предишните пъти, взех победи във всички сесии и бях в страхотна форма. Но оплексах старта и Алесандро Пичини ме изпревари, след което реши да прави мръсни номерца и ме изхвърли от пистата. Това също беше световна титла, която съм сигурен, че можех да спечеля.

Това са състезанията, за които все още съжалявам и не мога да превъзмогна, но пък също така ми останаха купища добри спомени. Най-добрият е от Суджо, Япония, когато се състезавах с PCR. Беше през 1996-та. Току-що бяхме изгубили световната титла и отидопхме на това голямо международно състезание в другия край на света. И, нека го кажа така, че каквото остана за взимане на пистата в световния шампионат, ми се върна доволно там! Беше нещо като реванш. Имам чудесни спомени от тази победа с PCR, защото когато се състезавах с Tony Kart, победите почти идваха лесно, тъй като това беше най-добрият карт на пазара. Вместо това, с PCR трябваше да работим сериозно, за да постигнем необходимите резултати стъпка по стъпка, докато успеем да сглобим и настроим карт, способен на победи. Дотогава нямахме сериозни резултати, но в Суджо усърдната ни работа най-накрая се отплати