7 трика за справяне с недозавиването

7 трика за справяне с недозавиването

1. Въведение

Първо, нека дефинираме какво е “недозавиване”. Този термин се използва при загуба на сцепление на предните гуми в сравнение със задните, което води до невъзможността на карта да завие по траекторията, желана от състезателя. От негова гледна точка лесно се усеща наличието на недозавиване и то е доста неприятно. Като цяло, недозавиването може да се получи по няколко причини: стил на каране, сетъп на шасито. Нека видим как можем да разрешим проблема, водещ до влошаване нашето представяне, до прекомерно износване на гумите, но преди всичко до намалено удоволствие от карането.

2. Сетъп

Както споменахме, една от причините за недозавиване може да е свързана със самото шаси, независимо дали е в следствие на неговия сетъп или на износени предни гуми. В тази ситуация картът не завива достстъчно и на състезателя му се налага да завърти волана доста повече при влизане в завоя, а ако входът на завоя е бил прецизен, му се налага да завие повече при излизането, за да поддържа желаната траектория. За да анализираме по-прецизно ситуацията, трябва да определим в коя фаза на завоя се получава недозавиването, защото решението зависи от тази подробност.

3. Сетъп – при влизане в завоя

“Симптомът” се появява при влизане в завоя, когато картът не иска да завие достатъчно.

“Лечението” може да бъде едно или комбинация от следните неща:

  • увеличаване на предната стъпка (ширината на предницата);

Ако увеличите предната стъпка, реално получавате потенциал за повече сцепление на предницата в тази фаза на завоя поради намаляването на преноса на масата в предната част на машината (по-дълъг лостов механизъм).

  • отваряне на сходимостта;

Отварянето на сходимостта, от друга страна, е типична корекция, целяща да подобри управлението при завиване, което също помага при влизането в завоя. Но трябва да внимавате да не направите прекалено голяма корекция, понеже това ще доведе до прекомерно износване на предните гуми и загуба на скорост на правите. Трябва да правите корекциите само по 1 милиметър за всяка.

  • намаляване на задната стъпка (ширината на задницата)

На трето място, намаляването на задната стъпка цели намаляването на максималното сцепление в задната част на машината, особено в частта между входа и средата на завоя. Общо казано, ако намалите сцеплението на задницата, това ще увеличи сцеплението на предницата. Трябва да имате предвид, че по-тясната стъпка отзад може да доведе до по-голямо недозавиване при изхода на завоя, защото картът е по-твърд и “бута” повече.

4. Сетъп – в средата и изхода от завоя

“Симптомът”: картът влиза в завоя, но изпитва затруднение да поддържа желаната траектория.

“Лечението” включва:

  • увеличаване на предната стъпка

  • увеличаване на надлъжния наклон

Тези две неща спомагат завиването на карта като осигуряват по-лесно повдигане на задна вътрешна гума.

  • поставяне на предна торсионна щанга

Торсионната щанга, от друга страна, спомага да се увеличи прецизността на предницата, така че при наличие на конкретния проблем поставянето е подходящо.

  • преместване на седалката назад

Преместването на седалката леко назад помага да се намали пресилването на предницата, защото предните гуми вече няма да е необходимо да генерират толкова много сцепление в следствие от намалената маса отпред.

При всички случаи задължително правете корекциите само една по една и никога няколко едновременно. Само така ще можете реално да разберете какъв ефект дава всяка от тях!

5. Стил на каране

Втората причина за получаването на недоавиване – и по-често срещаната – е свързана със стила на каране. Всъщност, никога не трябва да забравяте, че добрите пилоти адаптират стила си на каране според променливите условия и състояние на карта и да го адаптират при някои проблеми на машината. Ако състезателят не може да направи това, поне частично, ще бъде много трудно напълно да се елиминира проблема чрез сетъпа.

6. Стил на каране – при влизане в завоя

В тази фаза на завоя е трудно чрез стила на каране да се повияе на тенденцията за недозавиване особено много. Причината за това е, че в този момент при влизането в завоя картът би трябвало винаги да спедва зададената траектория, независимо дали състезателят намалява скоростта със спирачката, или просто отпуска газта. Само ако състезателят не подготви добре завоя чрез пренос на масата напред и не изпълнява правилно маневрата, може да се получи недозавиване. Ако все пак не разбирате какво означава да се пренесе масата напред при входа на завоя, ви трябва допълнителна теоретична подготовка.

7. Стил на каране – в средата на завоя

Това е фазата, в която стилът на каране наистина има значение. Пилотите, които довършват влизането в завоя, докато кракът им все още е на спирачката, дават възможност за запазване на пренос на масата напред, което помага на карта да следва зададената траектория. Но ако се приближавате към точката на преход, когато вече сте пуснали спирачката или, още по-лошо, когато вече сте натиснали газта, ще преминете през апекса с разтоварена предница и е много по-вероятно да не успеете да генерирате необходимото странично сцепление за запазване на желаната траектория при тази скорост. В този случай единственото “лечение” е допълнително леко натискане на спирачката, отнемане на газта и/или леко връщане на волана с цената на загуба на скорост. Тук има и риск от внезапно презавиване именно поради големия ъгъл на завъртане на волана в момент, когато би трябвало вече да го изправяте.

На горната графика синята графика показва грешен подход към завоя. Мъртвата фаза при синя линия 1 между натискането на спирачката и подаването на газта означава, че картът се движи по инерция. Това увеличава недозавиването, тъй като машината не е натоварена. Прекалено ранното натискане на газта – синя линия 2 – може да предизвика рязко презавиване.

Червената линия показва идеалният подход: състезателят достига точката на преход (най-големия ъгъл на завъртане на волана, след който следва изправяне) с постепенно отпускане на спирачката, а след нея постепенно ускорява с връщането на волана.

Следващата графика показва завъртането на волана в споменатите три ситуации.