За получаване на повече издръжливост, са необходими специални тренировки. Те обикновено по естество са аеробни (дълги и бавни) за разлика от анаеробните (къси и бързи) движения. Аеробните упражнения развиват бавните движения на мускулите. Изпълнението на тези упражнения засилва и удължава мускулните влакна в подготовка за по-дълга употреба.
Атлетите тренират издръжливост за участие в бягане на 5 км, 10 км, маратони, ултра-маратони, триатлони, велосипедни състезания, моторни спортове и т.н. Известно е, че тренировките на дълги дистанции може да са болезнени за някои стави. Затова е важно да се смесват кардио тренировките с упражнения за вдигане на тежести.
Аеробните упражнения за издръжливост са с ниска до средно ниво на трудност за дълги периоди от време. Например, бягане от няколко до няколко десетки километра, каране на велосипед от няколко десетки до няколкостотин километра, плуването на няколкостотин метра до няколко километра.
Физическата издръжливост се различава от други форми на физическо натоварване по това, че мускулите не се използват на пълния им капацитет. Нуждата за сън, натрупването на необработваеми химикали, изчерпването на наличните запаси от енергия и други необходими вещества (вода, натрий), физическа контузия, психологически срив или постигане на целта слага край на усилията.
