Кими Антонели пристигна на Монца като лидер в шампионата, но потегли едва 19-и след наказание за смяна на компоненти по задвижващата система. Петдесет и три обиколки по-късно италианецът стоеше на най-високото стъпало, а тифозите празнуваха първа домашна победа на италиански пилот в Гран при на Италия от 1966 г. насам.
Това не беше просто зрелищен обрат. Беше състезанието, в което Антонели превърна преднината си в шампионата от статистика в демонстрация на власт.
От предпоследната редица до лидерството
Още преди ранният хаос да размести колоната, Антонели показа, че денят няма да бъде посветен на ограничаване на щетите. Той стартира с твърдите гуми, атакува чисто и само за две обиколки стигна до 12-ото място. Тогава Шарл Льоклер загуби контрол над своето Ferrari на изхода от Курва Алборето и се удари тежко в предпазните огради. Пилотът остана невредим, но червеният флаг сложи край на надеждите на Скудерията за празник пред собствена публика.
При рестарта Антонели продължи настъплението и бързо се озова седми. Последваха изпреварвания срещу пилотите на McLaren, Пиер Гасли и Макс Верстапен. До 18-ата обиколка италианецът вече беше начело, след като премина и съотборника си Джордж Ръсел. Да наваксаш 18 позиции на Монца е впечатляващо; да го направиш, преди състезанието да е преполовено, вече прилича на предупреждение към всички останали.
Ръсел, Антонели и Верстапен превърнаха челото в високоскоростна игра на котка и мишка. Различното използване на електрическата енергия позволяваше позициите да се сменят между първия и втория шикан, а двата Mercedes-а на моменти се доближаваха опасно. Питът опита да прекрати това „йо-йо“, но Антонели очевидно нямаше намерение да играе ролята на послушен втори пилот.
Стратегията помогна, скоростта реши
Решаващият стратегически ход дойде при виртуалната кола за сигурност. Антонели спря за нов комплект средно твърди гуми, докато Ръсел остана на пистата с използваните твърди. Британецът получи чист въздух и солидна преднина, но неговите гуми започнаха да се предават точно когато съотборникът му увеличи темпото.
Важно е обаче победата да не бъде сведена само до късмет с неутрализацията. Преди спиранията Антонели вече беше стигнал от 19-о място до челото. Стратегията отвори вратата, но той сам я разби.
След питстопа италианецът премина покрай Гасли, Ландо Норис, Люис Хамилтън и Оскар Пиастри, а девет секунди до Ръсел постепенно се стопиха. Първият опит за решаваща атака завърши с кратка екскурзия през чакъла - момент, в който Монца сякаш напомни, че не раздава приказни финали без последно изпитание. Антонели се събра веднага и в 50-ата обиколка изпревари Ръсел между втория завой „Лесмо“ и шикана „Аскари“.
Три обиколки по-късно той пресече финала с аванс от 3,857 секунди. Ръсел остана втори, а Верстапен завърши трети след агресивно и находчиво каране, въпреки че неговият Red Bull губеше скорост по правите.
Ferrari загуби празника, Mercedes спечели сезона
Зад подиума McLaren взе четвърто и пето място чрез Норис и Пиастри, разделени от само 0,197 секунди. Хамилтън спаси шестото място за Ferrari, след като още на старта контактът в семейната червена битка с Льоклер го изпрати през чакъла. За Скудерията това беше болезнен следобед: големи очаквания, подобрен двигател и втори ред на решетката се превърнаха в осем точки и повреден автомобил.
Специално внимание заслужава и Гасли. Сензационният полпозишън на Alpine беше една от историите на уикенда, но в състезателно темпо французинът нямаше оръжия срещу фаворитите и завърши седми. Това не обезценява съботата му - понякога една обиколка е достатъчна, за да напомни защо даден пилот принадлежи във Формула 1.
Антонели вече има седем победи през сезона и 267 точки - с 66 повече от Ръсел. Mercedes води при конструкторите с 468 точки, цели 122 пред Ferrari, при оставащи десет състезания. Математически битката продължава. След Монца обаче усещането е различно: преследвачите вече не чакат грешка от лидера, а се надяват той изобщо да покаже слабост.
На писта, където историята тежи почти колкото автомобила, Антонели не просто спечели домашното си състезание. Той взе наказание, хаос, стратегическа дилема и битка със съотборник - и ги превърна в най-силния си аргумент за световната титла.