Алекс Занарди: Когато картингът беше предимно забавление…

Нашето трето състезание в края на октомври е ярък пример. Появихме се на Торнео Деле Индустрие в Парма – доста престижно събитие. Този път бяхме само аз и Данте в действие…

И ние наистина изглеждахме като че ли сме попаднали там по погрешка. Разбира се, бяхме последните двама на квалификацията и прекарахме финалите борейки се един с друг, докато всички като че ли ни затвориха с 30 обиколки… но това нямаше значение, също както нямаше значение, че нашите съперници бяха дошли на пистата с цели камиони, а ние почти пеша.

Това, което имаше значение, беше, че изпреварих Данте на последния завой на последната обиколка – не заради позицията, а защото това щеше да бъде повод да се шегуваме и забавляваме заедно с хората от екипа, особено на гърба на удивеното дебело лице на Данте, което се виждаше под огромния му визьор. С него всичко се превръщаше в комедия и той дълго разказваше как  в края на това състезание „По-почти съм пресякъл ф-финала, к-когато тази гад се промъкна по-покрай мене!“ и винаги се опитваше да ме удари.

Прекарахме си страхотно – това бяха най-добрите времена в моята кариера. Всичко ни удивляваше. Вечерта преди да отидем да си получим карта след техническия преглед, ни попитаха за номера на резервния ни двигател: „А, разрешени ли са резервни двигатели? Откога?“ Та аз все още бях с комплекта гуми, които си купих през август! А Данте беше неповторим.

Излязохме на пистата в събота следобяд, а той беше работил до обяд след двойна смяна, за да се освободи и за неделя – две поредни смени без никаква почивка. Той знаеше, че ще е изтощен, затова се появи при мен с възглавница от дивана у тях, завинтена за седалката на карта, с думите: „Искам да ми е удобно в Парма“.

И така, на пистата вече, той – седнал прекалено близо до кормилото почти притиснат към него и с доста трудности да го върти. За да реши проблема, си наклони седалката назад. Резултатът: при всяко подаване на газ на правата, седалката се мърдаше назад, опираше в земята и гумите губеха сцепление. Това трябваше да се види на живо – Данте, потънал в меката седалка, натиска като обезумял, докато картът върви няколко метра, след това губи сцепление и боксува, а после пак ускорява за нови 10 метра! Снимахме го с камера в края на правата, а той се обърна и изкрещя към нас: „Ди-Дино, ка-какво по дяволите – д-да не си ми м-монтирал съединител“ – какъвто, разбира се, не съществуваше за онези двигатели.

Извадка от книгата „Però, Zanardi da Castel Maggiore“ с автори Алекс Занарди и Джанлука Гаспарини.

Search this website